Не са рядкост историите, споделени от учители, деца и родители. Деца, които не могат да участват в училищни екскурзии, защото родителите им не могат да си позволят да ги платят, деца, които нямат пари или лека закуска за деня си в училище. В екстремни, но не редки случаи, деца, които припадат от глад по време на учебния ден.
При липса на политическа отговорност и действия от страна на държавата, родителите и учителският персонал най-често се обединяват в усилията си да се справят и подобрят ситуацията в своите училищни звена. Те създават фондове, официални или неофициални, за подпомагане на деца, чиито семейства изпитват финансови проблеми. По-голямата част от тези средства помагат на деца в нужда, анонимно.
Но защо децата трябва да разчитат на инициативите на възрастните? Защо държавата не е взела мерки за защита на учениците?
Образователното неравенство е аспект, частично измерение на по-голямата патогенеза на съществуващото социално неравенство. По същество образователното неравенство се основава на социалното неравенство. Когато образователните системи работят на основата на съществуващо социално неравенство, те го възпроизвеждат и засилват, като по този начин създават порочен кръг.
Децата влизат в училищната среда, заредени с това, което Бурдийо нарича образователния капитал на тяхното семейство. Когато образователният капитал се отнася до разделението, което съществува между семейства от различна икономическа социална класа, например, семействата от „горната“ класа са много по-склонни да „наследят“ на своите деца образователни привилегии, като лесен достъп до литература, изкуство и , преди всичко по-лесен достъп до университет.
В действителност ЮНЕСКО заявява, че като право на овластяване, образованието е основното средство, чрез което икономически и социално маргинализираните хора могат да се измъкнат от бедността и да придобият средства за пълноценно участие в своите общности.
Правото на образование е дълбоко вкоренено в социалните неравенства, което изисква държавни, политически и икономически изисквания да присъстват на всички деца. Но тези искания, съдейки по резултата и фактите, посочени по-горе, не са приоритет на икономическата политика, съизмерим със съществуващите нужди.
Но какви са мерките, които биха могли да бъдат включени директно в училищата?
Въпреки че радикалната промяна в структурата на училището за борба със социално-икономическите неравенства в училищната среда е труден, болезнен и дългосрочен процес, има някои по-лесно приложими мерки, които могат да бъдат включени в училищата.
Някои от тези мерки са:
Създаване на специален бюджет за финансово подпомагане на образователни екскурзии.
Създаване на партньорство с училищни столове за осигуряване на безплатна малка, здравословна закуска за всички ученици в училището.
Надградете и допълнително подкрепете целодневната програма на училището. Допълнителна подкрепа, като програми за психологическа подкрепа чрез училищните образователни психолози.
コメント