Вандализмът в училищата е хроничен и постоянен проблем, който най-често се среща през тийнейджърските години. Той може да се прояви в различни форми, от графити по стените до унищожаване на имущество като компютри, оставяйки потенциално хронично въздействие върху образователните институции и общностите около тях. Въпреки това, освен материалните щети, проблемът с вандализма е по-дълбок и изисква внимание и действия от страна на обществото, особено на училищната общност. Не става дума само за поправка на счупени прозорци или боядисване на стени или закупуване на нови компютри – става въпрос за справяне с първопричините и насърчаване на чувството за отговорност сред подрастващите.
Като начало е важно да разберете откъде е вероятно да произтича такова обидно поведение като вандализъм. Трите основни източника, откъдето идва вандализмът, са същите като източниците на общата тийнейджърска престъпност и те са семейството и всички проблеми, с които се сблъскват, социалните проблеми, които изграждат обществото, и влиянието на връстниците. Също така е важно да се спомене, че през повечето време тийнейджърът не започва внезапно прояви на вандализъм в юношеството, престъпността обикновено има признаци още в предучилищна възраст и начално училище, всеки път с различни прояви. Това подчертава важността на превенцията и подхода към проблемите преди да се развият в по-сериозни форми на престъпно поведение, като вандализъм.
Често обаче справянето с инциденти на вандализъм в училищата се решава чрез предприемане на мерки за възпиране на нарушителите като използване на добро осветление в училищните дворове, използване на камери и наблюдение на училищните терени. Въпреки че много пъти такива мерки може да изглеждат успешни, те всъщност не лекуват „болестта“, а „симптома“.
За справяне с явлението вандализъм в училищната общност най-важното нещо, както при почти всички явления на тийнейджърска престъпност, е превенцията.
Образователните програми, насочени към повишаване на осведомеността относно последствията от вандализма и насърчаване на уважението към обществените пространства, могат да бъдат ефективни. В допълнение, създаването на чувство за отговорност и собственост на учениците към тяхната училищна среда играе централна роля в борбата с вандализма сред подрастващите. Когато юношите чувстват лична връзка с училището си, те са по-малко склонни да участват в поведение, което може да му навреди. Насърчаването на учениците да се гордеят със своето училище чрез инициативи като проекти за почистване на общността и стенописи не само разкрасява училищата, но също така засилва чувството на принадлежност и отговорност на подрастващите. И накрая, важна е и ролята на държавата с проектирането и прилагането на превантивни програми, насочени към включване на подрастващите в извънкласни дейности (например изкуства, спорт, екологично образование), които стимулират техния интерес и развиват тяхната креативност.
Тийнейджърският вандализъм е сложен проблем с далечни последици, но не е ненадминат. Като адресираме първопричините и насърчаваме чувството за отговорност и принадлежност сред подрастващите, можем да създадем по-безопасна, по-добра училищна среда, в която преобладават уважението и сътрудничеството.
Kommentare